Ash-Shu'araa

Change Language
Change Surah
Change Recitation

Bulgarian: Tzvetan Theophanov

Play All
# Translation Ayah
1 Та. Син. Мим. طسم
2 Тези са знаменията на ясната Книга. تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ
3 Не погубвай себе си, задето не искат да повярват! لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ
4 Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него. إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّن السَّمَاء آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ
5 И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него. وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ
6 Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха. فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاء مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُون
7 И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея? أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ
8 В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи. إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
9 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
10 И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители, وَإِذْ نَادَى رَبُّكَ مُوسَى أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ
11 хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, - قَوْمَ فِرْعَوْنَ أَلَا يَتَّقُونَ
12 каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ
13 и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун! وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَى هَارُونَ
14 И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.” وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ
15 Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи. قَالَ كَلَّا فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ
16 Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете. فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ
17 Пусни с нас синовете на Исраил!” أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ
18 Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си? قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ
19 И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.” وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ
20 Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените. قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ
21 И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците. فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ
22 И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?” وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ
23 Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?” قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ
24 Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.” قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا إن كُنتُم مُّوقِنِينَ
25 Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?” قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ
26 Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...” قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ
27 Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.” قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ
28 Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.” قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ
29 Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.” قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ
30 Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?” قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ
31 Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!” قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
32 И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия! فَأَلْقَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ
33 И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите! وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاء لِلنَّاظِرِينَ
34 Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник. قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ
35 Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?” يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ
36 Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи, قَالُوا أَرْجِهِ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ
37 да ти доведат всички вещи магьосници!” يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ
38 И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден. فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ
39 И се рече на хората: “Събрахте ли се?” وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ
40 [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!” لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ
41 И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?” فَلَمَّا جَاء السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ
42 Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.” قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ
43 Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!” قَالَ لَهُم مُّوسَى أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ
44 И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.” فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ
45 И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват! فَأَلْقَى مُوسَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ
46 Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ
47 Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете, قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ
48 Господа на Муса и Харун!” رَبِّ مُوسَى وَهَارُونَ
49 Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.” قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ
50 Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем. قَالُوا لَا ضَيْرَ إِنَّا إِلَى رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ
51 Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.” إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ
52 И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.” وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ
53 И изпрати Фараонът събирачи в градовете: فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ
54 “Тези [синове на Исраил] са малко хора. إِنَّ هَؤُلَاء لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ
55 Те ни разгневяват, وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ
56 но ние всички сме бдителни.” وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ
57 И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
58 и от съкровища, и от знатно място. وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ
59 Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил. كَذَلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ
60 И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона]. فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ
61 И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.” فَلَمَّا تَرَاءى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَى إِنَّا لَمُدْرَكُونَ
62 Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” قَالَ كَلَّا إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ
63 И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. فَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ
64 И сторихме там другите да се приближат. وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ
65 И спасихме Муса и всички, които бяха с него. وَأَنجَيْنَا مُوسَى وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ
66 После издавихме другите. ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ
67 В това има знамение, но повечето от тях не вярват. إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
68 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
69 Прочети им вестта за Ибрахим! وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ
70 Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”, إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ
71 рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.” قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ
72 Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете, قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ
73 или ви помагат, или вредят?” أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ
74 Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.” قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءنَا كَذَلِكَ يَفْعَلُونَ
75 Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили, قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ
76 вие и древните ви предци? أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ
77 Те са мои врагове, а не Господът на световете, فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ
78 Който ме е сътворил и ме напътва, الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ
79 и Който ме храни, и ми дава да пия, وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ
80 и ако се разболея, Той ме изцелява, وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ
81 и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ
82 и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден. وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ
83 Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ
84 И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения], وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ
85 и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай! وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ
86 И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените. وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ
87 И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ
88 в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ
89 освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ
90 И Раят ще бъде приближен за богобоязливите. وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ
91 И Адът ще бъде показан на заблудените. وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ
92 И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ
93 вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат? مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ
94 Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените, فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ
95 и войските на Иблис - всичките. وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ
96 Ще рекат, карайки се там: قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ
97 “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда, تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ
98 когато вас приравнявахме с Господа на световете. إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ
99 И ни заблудиха не други, а престъпниците. وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ
100 Сега нямаме нито застъпници, فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ
101 нито близък приятел. وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ
102 Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.” فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
103 В това има знамение, но повечето от тях не вярват. إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
104 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
105 Народът на Нух взе пратениците за лъжци. كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ
106 Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите? إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ
107 Аз съм доверен пратеник за вас, إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
108 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
109 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете, وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ
110 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, - فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
111 казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?” قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ
112 Каза: “Но знам ли аз какво са вършили? قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ
113 Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате. إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَى رَبِّي لَوْ تَشْعُرُونَ
114 Аз не ще прогонвам вярващите. وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ
115 Аз съм само явен предупредител.” إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ
116 Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.” قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ
117 Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец. قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ
118 Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!” فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِي مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
119 И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег. فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ
120 Сетне издавихме останалите. ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ
121 В това има знамение, но повечето от тях не вярват. إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
122 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
123 И адитите взеха пратениците за лъжци. كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ
124 Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите? إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ
125 Аз съм доверен пратеник за вас, إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
126 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
127 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ
128 Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление? أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ
129 И правите дворци, сякаш ще векувате. وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ
130 И ако прилагате сила, прилагате я като тирани. وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ
131 Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
132 И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание, وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ
133 и ви е дал добитък и синове, أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ
134 и градини, и извори! وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
135 Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ
136 Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците. قَالُوا سَوَاء عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ
137 Това са само обичаите на предците. إِنْ هَذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ
138 И не ще бъдем измъчвани.” وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ
139 И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
140 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
141 И самудяните взеха пратениците за лъжци. كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ
142 Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите? إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ
143 Аз съм доверен пратеник за вас, إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
144 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
145 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ
146 Нима ще бъдете оставени тук в сигурност - أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ
147 сред градини и извори, فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ
148 и насаждения, и палми с узрял плод, وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ
149 и да изсичате умело в планините домове? وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ
150 Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
151 И не слушайте повелята на престъпващите, وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ
152 които рушат по земята и не поправят!” الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ
153 Казаха: “Ти си само омагьосан. قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ
154 Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!” مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
155 Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг. قَالَ هَذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ
156 И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!” وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ
157 Но я заклаха, после съжаляваха. فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ
158 И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват. فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
159 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
160 И народът на Лут взе пратениците за лъжци. كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ
161 Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите? إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ
162 Аз съм доверен пратеник за вас, إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
163 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
164 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ
165 Нима ходите при мъжете от хората, أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ
166 а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.” وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُمْ مِنْ أَزْوَاجِكُم بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ
167 Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!” قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ
168 Каза: “Аз мразя вашето деяние. قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ
169 Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!” رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ
170 И спасихме него и семейството му - всички, فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ
171 освен една старица сред останалите. إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ
172 После унищожихме другите. ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ
173 И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا فَسَاء مَطَرُ الْمُنذَرِينَ
174 И колко лош бе дъждът за предупредените! إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
175 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
176 И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци. كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ
177 Шуайб им каза: “Не се ли боите? إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ
178 Аз съм доверен пратеник за вас, إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ
179 затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ
180 И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете. وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَى رَبِّ الْعَالَمِينَ
181 И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите! أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ
182 И претегляйте с точни везни! وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ
183 И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки! وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ
184 И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!” وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ
185 Казаха: “Ти си само омагьосан. قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ
186 Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец. وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ
187 Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!” فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاء إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ
188 Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.” قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ
189 И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден. فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ
190 В това има знамение, но повечето от тях не вярват. إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ
191 Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ
192 Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ
193 Спусна го довереният Дух [Джибрил] نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ
194 в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите عَلَى قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ
195 на ясен арабски език. بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ
196 Той е [споменат] в писанията на предците. وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ
197 Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил? أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاء بَنِي إِسْرَائِيلَ
198 И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец, وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَى بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ
199 и той им го четеше, пак нямаше да му повярват. فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ
200 Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците. كَذَلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ
201 Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение. لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّى يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ
202 А то ще ги сполети внезапно, без да усетят. فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ
203 Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?” فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ
204 А нима за Нашето мъчение бързат? أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ
205 Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават, أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ
206 а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани, ثُمَّ جَاءهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ
207 с какво ще ги избави даденото им за наслада? مَا أَغْنَى عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ
208 Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ
209 с напомняне. И не сме Ние угнетители. ذِكْرَى وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ
210 И не сатаните го спуснаха. وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ
211 Не им е отредено и не могат да го сторят. وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ
212 Недостъпно е за тях да го чуят. إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ
213 И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните! فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ
214 Предупреди най-близките си роднини وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ
215 и спусни крилото си над вярващите, които те последват! وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ
216 А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.” فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ
217 И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния, وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ
218 Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам], الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ
219 и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд. وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ
220 Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия. إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ
221 Да ви известя ли при кого слизат сатаните? هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَى مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ
222 Слизат при всеки клеветник, грешник, تَنَزَّلُ عَلَى كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ
223 който надава ухо, и повечето от тях са лъжци. يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ
224 Поетите ги следват заблудените. وَالشُّعَرَاء يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ
225 Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина? أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ
226 И говорят, каквото не правят, وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ
227 освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат. إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيراً وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ
;